Детски градини - приемът е мираж...
Незнам как да опиша състоянието си днес. Ядосана, смачкана, тъжна ..... Голям празник... направо... думи нямам!
Не ни излезе късмета в градината. Свят ми се вие от безсилие направо. Тъкмо свикна мъничка на ясла, започна да и харесва и сега ще трябва да я спра и да си остане вкъщи за неопределено време. Даже не ми се пише! Толкова ми е тежко! Имах надежда, че ще се върна сред хора и ще заговорим за нещо различно от деца, че ще изляза от това зацикляне, но.... няма! Вече си мисля, че за входна страница на сайта за градините е редно да сложат надпис:
"Надежда тука всяка оставете!
До ред не ще се доберете!"
Стига черни мисли обаче.... Днес е празник. Най-любимият ми празник! На двете очички-звездички, които ме разтапят всяка минута! На двете ръчички мънички, които прегръщат най-хубаво! На крачетата палави, които винаги си намират локва, в която да скачат (а в последно време ги има в изобилие)! На мъничката устичка, която така сладко казва "Бичам те, мамо! Мноооого"....... И аз те обичам, мъничко, пухено бебе.... Мноооого! Бъди все такова палаво и жизнено слънчице! А аз ще се постаря да имаш невероятно детство!
Честит празник на всички, които пазят детето в себе си!
