Събирани от всякъде прекрасни стихове...... Понякога се случва да прочета нещо и емоцията да ме завладее с пълна сила! Дори и да няма такъв момент в живота ми, зарядът на думите е толкова силен, че...
Липсвам ли ти ?
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=12348
Липсва ли ти топлината в погледа ми кадифен,
пламъкът в очите на сърна,
онзи огън, който те изгаря и превръща те на камък овъглен,
тайнственият поглед на жена?
Липсва ли ти нежната ми бяла длан,
парещият допир на ръцете,
звънкият ми смях от полъха на вятъра до теб довян,
който тихичко слова вълшебни ти шептеше?
Липсвам ли ти? Липсвам ли ти аз самата
като слънце, като въздух, като дъжд?
Липсвам ли ти като звук, отронен в тишината,
както липсва любовта на влюбен мъж?
***********
ЛИПСВАМ ЛИ ТИ?!
Обичал ли си някога така?
Обичал ли си някога жена
така, че всяко чувство, всеки мускул,
изтръпва, пали се от мисълта,
че във живота си без нея си пропуснал
да бъдеш жив, да дишаш, да се радваш,
да бъдеш пепел и искрици във едно,
да имаш удоволствието да раздаваш
сърцето си - до крайното звено?
А чувствал ли си, само като я погледнеш,
че раждаш се отново, вътре в нея -
в душата й, в очите й, в надеждите,
в сърцето й, което мелодично пее
онази песен, дето все те тласка
към нея да вървиш, без страх и без въпроси?
И нужна е една-едничка ласка
да бръкне във сърцето ти. Да те докосне.
А вдишваш ли я, остро, както е пробождане?
И вкусваш ли от сладките й устни?
Съзираш ли децата ти да се разхождат
из нейните очи, на болка пусти?
Обичай я, приятелю, обичай!
Че толкоз малко трябва на жена -
едно усещане за нежност и величие,
което носи само любовта!
small_heart (Теди )
***********************
Липсвам ли ти ?
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=12348
Липсва ли ти топлината в погледа ми кадифен,
пламъкът в очите на сърна,
онзи огън, който те изгаря и превръща те на камък овъглен,
тайнственият поглед на жена?
Липсва ли ти нежната ми бяла длан,
парещият допир на ръцете,
звънкият ми смях от полъха на вятъра до теб довян,
който тихичко слова вълшебни ти шептеше?
Липсвам ли ти? Липсвам ли ти аз самата
като слънце, като въздух, като дъжд?
Липсвам ли ти като звук, отронен в тишината,
както липсва любовта на влюбен мъж?
***********
ЛИПСВАМ ЛИ ТИ?!
Липсвам ли ти?! Като старо лято,
светло и горещо като огън,
поживяло миг и като ято,
тръгнало си, без да каже "сбогом".
Няма ме във делнични завои,
взех смеха, преди да си отида.
Всички грешки с етикети "мои"
пръснах край морето като миди.
Липсвам ли ти?! Мъничко поне.
Всеки огън някога изгаря.
Дори да кажеш тихо, кротко "Не!",
ще се върна, за да те забравя.
светло и горещо като огън,
поживяло миг и като ято,
тръгнало си, без да каже "сбогом".
Няма ме във делнични завои,
взех смеха, преди да си отида.
Всички грешки с етикети "мои"
пръснах край морето като миди.
Липсвам ли ти?! Мъничко поне.
Всеки огън някога изгаря.
Дори да кажеш тихо, кротко "Не!",
ще се върна, за да те забравя.
********
Обичал ли си някога така?
Обичал ли си някога жена
така, че всяко чувство, всеки мускул,
изтръпва, пали се от мисълта,
че във живота си без нея си пропуснал
да бъдеш жив, да дишаш, да се радваш,
да бъдеш пепел и искрици във едно,
да имаш удоволствието да раздаваш
сърцето си - до крайното звено?
А чувствал ли си, само като я погледнеш,
че раждаш се отново, вътре в нея -
в душата й, в очите й, в надеждите,
в сърцето й, което мелодично пее
онази песен, дето все те тласка
към нея да вървиш, без страх и без въпроси?
И нужна е една-едничка ласка
да бръкне във сърцето ти. Да те докосне.
А вдишваш ли я, остро, както е пробождане?
И вкусваш ли от сладките й устни?
Съзираш ли децата ти да се разхождат
из нейните очи, на болка пусти?
Обичай я, приятелю, обичай!
Че толкоз малко трябва на жена -
едно усещане за нежност и величие,
което носи само любовта!
small_heart (Теди )
Искам да съм слаба. И желаеща.
Единствено от теб прегърната.
Сега, в това безвремие, копнея!
За ръката ти – да ме повика и погали нежно, да ме прегърне и да ме отпрати после.
Сега, в това безвремие, жадувам!
За устните ти – да ми шептят слова опияняващи, да ме целуват нежно и изпепеляващо.
Сега, в това безвремие, изгарям!
За твойто тяло – да се притисне в моето и да ме подчинява властно, а после страстно да ме обладава.
Сега, в това безвремие...
Съм само твоя!
Myself... in words...:))Единствено от теб прегърната.
Сега, в това безвремие, копнея!
За ръката ти – да ме повика и погали нежно, да ме прегърне и да ме отпрати после.
Сега, в това безвремие, жадувам!
За устните ти – да ми шептят слова опияняващи, да ме целуват нежно и изпепеляващо.
Сега, в това безвремие, изгарям!
За твойто тяло – да се притисне в моето и да ме подчинява властно, а после страстно да ме обладава.
Сега, в това безвремие...
Съм само твоя!
***********************
Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря –
над града свойта нежност в миг небето изля.
Като хор от звънчета тротоарът звучи,
в мойта, мократа дреха, се потапят... очи.
Твойта помощ галантна, ме залива със смях,
но защо, непонятно, под чадъра ти спрях.
А от локвите – пръски. Мен докосна едва...
от косите ми в пръстите ти остана... дъга.
Тротоар невъзможен. И един непознат.
И е строг, и е сложен подреденият свят, но
…пазя късче от лято - тъмен поглед, добър,
и следа е дъгата - от твоя пъстър чадър.
albicia
*********************
Върви, върви....
Отивай си сега,
аз никога не плача на раздяла.
Бъди свободен както до сега,
не казвай, че за тебе друга няма.
...
Случайно нас съдбата ни събра
а вече трябва да се разделиме.
Усмихвам се,
подавам ти ръка,
че "СБОГОМ", не боли като "Довиждане"!!!
***************
Любовта на залеза и зората
17 May 2010
Чакам те.
Когато луната се умори да чака Слънцето
и забрави,че не може без него.
Дори да ме забравиш,аз пак
ще те чакам.
Искам те.
Когато не ми остане нищо друго.
Желая те както сухата земя
е жадна за стихийната буря.
Обичам те.
Както залезът обича румената зора.
Както орелът-господар на небесата-
обича своята независимост и свобода.
****************
Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена...
изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия,
повикай дъжд, повикай ураган.
Аз ще се слея с тях. Ще те открия
и огнена целувка ще ти дам.
А може би ме искаш неизменно
до себе си във всички цветове.
Усмихната и плачеща, ранена,
но силна като корабно въже.
И в миг - от гръмотевична и бясна,
превръщаща се в нежен аромат -
неуловим и дързък, и опасен,
и твой... Но често пъти непознат.
Ако ме искаш, трябва да си силен.
Най-силният от всичките мъже.
В ръцете ти да мога да се скрия,
да съм жена, и майка... и дете...
Във дните ти да бъда чернобяла
понякога. И ти да ми простиш.
Със мен едва ли ще достигнеш Рая...
Но, моля те, не спирай да вървиш.
автор Ева Корназова
***************ml
***************
Не ми се живее във спомени,
оставят в сърцето ми белези.
Боли го жестоко от истини,
изричани по време на залези!
Не ми подарявай от розите,
цъфтящи по прага на ада.
Забиват се в мене бодилите
и карат душата да страда!
Недей ме лъжи, че сме истински.
Кажи го, аз и ти сме измама!
Нарисувай ме пъстра във мислите.
Илюзия, но в нея сме двама!
Сълзите само ще взема...
защото са падали в рая!
Ангели плакаха с мене...
пропит е с тях пътят към края..